Днес си взех билети за Лисабон и Порту. Вече е решено. През октомври ще предприема първото си соло пътуване. Ужасно много се вълнувам. Толкова много го мислих последните дни, дори сънувах, че съм вече там. Четох какви ли не статии на тема solo travellers and some tips, четох за Лисабон, за Порту, за Португалия като цяло, разглеждах хостели, коучсърфари, какво ли не. Накрая след като почти се отказах от това пътуване, гледах една вдъхновяваща презентация, която ми напомни колко важно е да развиваш страстта у себе си, да правиш точно това, което искаш, а не това, което трябва. Оказа се, че една от моите страсти са трите стъпки на пътуването – мечтаенето, планирането и осъществяването. Последните две години, без да си давам много зор, развивам тъкмо тази си страст и съм особено щастлива.
Разбира се, това да пътуваш сам въобще не е най-голямото геройство, което човек, може да направи. Много хора пътуват сами, щастливи са и продължават да пътуват, да пишат, да вдъхновяват. Сещам се веднага за момичето, което работи в съседния офис. Геройство би било да отидеш до Гамбия, за да напишеш книга за пътят на бежанеца от Гамбия до Сицилия, да бъдеш разпитван и претърсван няколко пъти от полицията и да бъдеш на косъм от политически арест. На това му викам аз геройство, а историята е на същото момиче в съседния офис.
Въпросът е в идеята, не в геройството; в идеята, че правиш нещо за първи път; нещо за себе си; нещо което изисква и доза смелост (а аз обичам да съм смела); правиш нещо извън зоната си на комфорт; нещо, в което не си сигурен, но пък знаеш, че ужасно много го искаш и че ако не го направиш ще съжаляваш. В крайна сметка, ако сам не си добра компания на себе си, то няма как да бъдеш и добра компания за хората около себе си. Аз отдавна съм се научила да си прекарвам добре, макар и сама. Книга в парка, хубав филм, разходка с фотоапарата или просто мързелив ден вкъщи са само част от нещата, които обичам да правя от време на време без компания. Така че, Португалия, please be nice to me.
Както една мъдра приятелка ми каза веднъж, животът не е за отлагане.
pura vida 